Партньорът и дипломатичността | Понятен бизнес
Опитните партньори знаят: преговорите с клиента изискват да си дипломатичен.
Това не означава, че трябва да се научиш да спазваш дипломатическия протокол. Но е добре да се знаят основните правила. Дипломатическият протокол – това е историческа категория, тя се формира от векове, за да се уеднаквят правилата за преговори и да се избегнат казуси. Защото в различните страни традициите, обичаите и културата са различни. С течение на времето правилата естествено се опростяват. Но тези остават непроменени:
• Пунктуалност и учтивост. Ако си се уговорил за среща или разговор – спазвай точно времето. Ако не ти се получава, предупреди предварително за пренасяне. Попитай клиента колко време е готов да отдели за разговора и се опитай да се съобразиш с това време. Бизнес контактът – това не са приятелски отношения (въпреки че те не са изключени), клиентът не е длъжен да се съобразява с твоите обстоятелства и самочувствие. Във всеки случай трябва да казваш тези думи: благодаря, моля, извинете.
• Норми в облеклото. Няма значение какъв стил избереш (не е задължително да е бизнес стил), важно е във външния си вид да имаш по-малко предизвикателни детайли и повече неутрални.
• Инициатива. Инициативата в разговора принадлежи на теб, тъй като ти си страната, която кани. Темата и хода на разговора зависи от теб. Не се препоръчва да се мълчи! А инициативата за прекратяване на разговора или срещата трябва да идва от поканения.
В бизнес кореспонденцията (твоята кореспонденция с клиента) нещата са още по-интересни. Например, според историческата традиция, дипломатическите документи във Франция са писани от професионални литератори. Изяществото на думите е нещо, което се цени и сега. А също и образованието – когато се срещаш с френскоезичен клиент, е време да споменеш къде си учил и коя образователна институция си завършил, а не само каква позиция заемаш сега. Френската дипломатическа школа е най-старата в света, основана на постиженията на дипломацията, предшестващи Ренесанса. Сега тя представлява основата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г., която регулира въпросите на дипломатическото право и до днес.
Ако често използваш думите «възможно», «струва ми се», «вероятно» и други подобни в кореспонденцията, тогава попадаш в английската дипломатическа традиция. Тези думи подчертават, че допускаш различно мнение и различно развитие на събитията. Това е много полезно качество в дипломацията и всякакви преговори! Възможността за различно тълкуване на твърденията ти дава място за маневриране, особено в конфликтни моменти или при работа с възражения. Между другото, можеш да се научиш да работиш с възраженията на клиентите, като прочетеш само една глава от «Методологията за работата на партньора».
Основното правило на бизнес кореспонденцията е същото като при среща: не се препоръчва да се мълчи. Всяко съобщение от човек, на което не сте отговорили, се равнява на умишлено игнориране и е знак за неуважение.
Всеки човек, който води, ще води или някога е водил преговори, има свой собствен стил. И ти го имаш. Основното нещо, което трябва да се помни, е, че дипломацията е изкуството да постигаш целите си, не допускайки развитието на конфликт.
Желаем ти успешни контакти с клиентите!