Средновековният финансов балон или история на холандските лалета

Средновековният финансов балон или история на холандските лалета

Всяка година светът се възхищава от цъфтежа на лалетата в прочутия парк на Холандия, а Койкенхоф посреща десетки хиляди туристи, които пристигат, за да се полюбуват на различните сортове на това нежно цвете. Но малцина знаят, че преди 400 години лалетата (или човешката алчност) станаха причина да се разорят много хора!

Всичко започва така: в средата на 16 век австрийският посланик Ожие Гислен дьо Бусбек донася от Константинопол във Виена няколко луковици от неизвестно цвете, а френският ботаник Шарл дьо Леклюз ги засажда в кралската градина на император Фердинанд I, като грижливо ги пази. След няколко години французинът се мести на работа в ботаническата градина на Университета в Лайден и взима със себе си чудесните луковици. През пролетта на 1594 г. в Холандия разцъфва първото лале.

В началото на 17 век с отглеждане на лалета в страната вече се занимават не само образованите ботаници, ръководени от Шарл дьо Леклюз, но и обикновените градинари. Голяма популярност придобива селекцията на нови сортове: на пазара много се ценят пъстроцветните лалета, които променят цвета си заради вирус. Цветята с необикновен оттенък стрували значително по-скъпо от останалите. Най-известни били червено-белите лалета от сорта «Август завинаги», селектирани във Франция.

През 1623 г на собственика на 10 луковици от този сорт в Холандия предлагали 20 000 гулдена, а през 1624 година – 3000 гулдена за брой, но той не се съгласявал да ги продаде. Достоверно известен е фактът, че една зряла луковица от червено-бяло лале е била продадена заедно с две дъщерни за 1000 гулдена. Към този момент с тези пари е можело да се купят 856 г злато, 10 кг сребро, а опитен занаятчия печелел около 300 гулдена годишно.

Признаците на манията по лалетата, според летописеца Теодор Велиус, започнали да се проявяват през 1633 г. в Западна Фрисландия: през лятото на тази година цените върху лалетата рязко се покачили, предизвиквайки истинска истерия. Записките свидетелстват, че жител на град Хорн заменил каменната си къща за 3 луковици, а местен фермер преотстъпил стопанството си за луковици на лалета. Цената на всяка сделка не падала под 500 гулдена, а това означава, че луковиците на лалета се превърнали в истинска валута.
Селекционерите, които през 1634 година пуснали на пазара много нови сортове, добавили масло в огъня: цените на популярните дотогава луковици паднали, сваляйки прага за навлизане на пазара на нови «търговци», затова броят на лалетата рязко нараснал.

През 1634-1635 г. холандците въвеждат фючърсни сделки, започвайки да продават през есента луковици, които вече са засадени в земята, срещу ангажимента да ги извадят следващото лято. По същото време на пазара започват да се сключват сделки за препродажба на луковици на трети лица: «търговците продаваха луковици, които не им принадлежат, на купувачи, които нямаха нито пари, нито желание да отглеждат лалета». През декември 1634 г. луковиците започват да се продават не на парче, а на килограм.
Откриването на «народните» търгове през лятото на 1636 г. увеличава броя на спекулантите с луковици: в градовете на Холандия се откриват «колегии» аналогично на борсата в Амстердам, където се търгуват евтини сортове лалета, предимно от бедняци.
Тук започва истинска търговия с въздух: никой не проверява нито дали са платежоспособни купувачите, нито дали продавачите разполагат с луковици, а цените рязко нарастват и падат в резултат на спекулативните игри.

Кулминация на манията по лалетата е периодът от ноември 1636 г. до февруари 1637 г.: отначало цените на луковиците падат 7 пъти на фона на новините за загубата на пазара във Витщок, но след това към Коледа скачат 18 пъти в сравнение с ноември. Една и съща луковица се препродава десетки пъти дневно, всеки път с печалба за продавача. В крайна сметка необезпечените сделки за луковици започват да се продават 20 пъти по-скъпо от стойността на реалните луковици, заровени в земята.
Започват да пълзят слухове, че надутият «балон от лалета» скоро ще се спука. Така и става. През февруари 1637 г. цените на лалетата падат 20 пъти. Купувачите започват масово да се отказват от вече сключени сделки. Повечето договори се обявяват за невалидни, а онези, които са заложили имуществото си, разчитайки на бърза печалба, губят всичко.

Изглежда, че историята не ни учи на нищо ☺. За коя ситуация в света на съвременните финанси ви напомня тази треска за лалета?