Пробив, който се чака от 100 години: технологията „Славянка“ в историята на развитието на електродвигателите

Невъзможно е да си представим съвременния свят без електричество: десетки милиарди електродвигатели осигуряват на хората безопасен и комфортен живот. Изненадващо е, че при главозамайващите темпове на научния прогрес в тази област не е имало забележителни открития от почти 100 години. До времето, когато е разработена технологията „Славянка“.

От 200 години насам учени от цял ​​свят провеждат научни експерименти с електричество.
През 1831 г. британският физик Майкъл Фарадей открил явлението електромагнитната индукция и разработил най-примитивния електродвигател, но по-късно било възможно да го „укроти“ и да намери практическото му приложение.

През 1834 г. руският учен Борис Якоби създал първия в света електродвигател, който работел на постоянен ток от галванични батерии и показвал мощност от 15 волта и скорост на въртене на ротора 80-120 оборота в минута. Авторът на изобретението успял да формулира и приложи принципа на непрекъснатото въртеливо движение, докато преди това имало само устройства с възвратно-постъпателни или люлеещи се движения, които не можели да намерят широко практическо приложение.

Впоследствие Якоби увеличил мощността на своя електродвигател до 550 вата. През 1839 г. двигателят е монтиран на лодка, която можела да транспортира 14 пътници срещу течението на река Нева със скорост 4 км/ч. Това било първото в историята практическо приложение на електродвигателя.
Двигателят на Якоби станал най-надеждният и най-мощният от всички електрозадвижвания, създадени по това време.

През втората половина на 19 век изобретателите значително усъвършенствали електродвигателя.
Шотландецът Робърт Дейвидсън изобретил първия електрически локомотив.
Германецът Вернер фон Сименс бил първият, който поставил намотките в жлебовете.
Сърбинът Никола Тесла патентовал първия двуфазен асинхронен електродвигател и погрешно смятал, че такъв двигател е най-добрият от икономическа гледна точка сред всички многофазни системи.

През 1889 г. руският инженер-електротехник Михаил Доливо-Доброволски създал трифазен асинхронен електродвигател с ротор с късо съединение под формата на „клетка на катерица“. Тази конструкция била оптимална за преноса на енергия и почти веднага станала широко използвана в индустрията.

Минаха години: човечеството покори космоса, откри тайната на ДНК, „укроти“ атомната енергия. Конструкцията на асинхронния електродвигател остана практически непроменена.

1995 година – отново от руски инженер е направено пробивно откритие в електромеханиката. Димитрий Александрович Дуюнов разработи и патентова принципа на комбинираните намотки „Славянка“. Технологията направи възможно комбинирането на два традиционни типа намотки в един двигател: „звезда“ и „триъгълник“. Двигателите със „Славянка“ са много по-ефективни и надеждни от техните асинхронни аналози, те консумират по-малко енергия и са много по-изгодни.

Комбинираните намотки са намерили практическо приложение по целия свят: модернизирани по технологията двигатели работят в различни области на промишлеността, комуналното и селското стопанство, транспорта. В рамките на компанията „СовЭлМаш“, екипът на Дуюнов вече разработва двигатели със „Славянка“ от нулата. Подобно на великите си предшественици, инженерът се стреми да реализира пълния потенциал на технологията, което може да се направи само в помещенията на собственото му проектно-конструктивно бюро.

Откритието на Дуюнов стана отговорът на един от най-належащите въпроси на 21-ви век: как да се удовлетвори постоянно растящата нужда на човечеството от електроенергия, без да се навреди на планетата?

Ето защо „СовЭлМаш“ е подкрепена от десетки хиляди хора от цял ​​свят, инвестирайки в развитието на технологиите и в строежа на иновативния център. Присъединете се към нашия проект, за да допринесете за опазването за планетата и да увеличите своето благосъстояние.