Срещу IPO: Защо Mars и другите корпорации не искат да пускат акции?

Срещу IPO: Защо Mars и другите корпорации не искат да пускат акции?

Днес ще ви разкажем за добре известни мултинационални компании, чиито акции не се търгуват на борсата. Техните марки отдавна са станали синоним на успех и завладяха световния пазар, но собствениците на тези бизнеси предпочитат да не рекламират своите постижения и затова не провеждат IPO (първоначално публично предлагане).

Тази ситуация дава възможност на корпорациите да не разкриват ключови финансови отчети, така че компаниите да могат да пазят в тайна размера на печалбите, приходите и дълговете.

Съставихме списък на шест големи бизнеса, които не искат да оповестяват публично финансовата си информация:

1. Компания Mars е на пазара от 1911 година. Бизнесът е основан от Ф.-К. Марс и до ден-днешен не е излюзъл от рамките на семейството. Корпорацията е създала много марки, чиито продукти са се превърнали в хитови супермаркети: всички познават сладостите Bounty, Snickers, Milky Way, Twix, Juicy Fruit. Само в САЩ световната фабрика има 20 производства! През 2018 г. приходите на Mars са били $ 35 млрд. Корпоративната етика диктува, че служителите на компанията не общуват с журналисти, а секретността е приоритет в тяхната работа.

2. Частната компания от Нидерландия Vitol Group се занимава с продажба на енергийни ресурси и тяхната преработка. Може да се каже, че Vitol е посредник между петролните корпорации и милионите купувачи в света. Според американското бизнес списание Fortune, най-малко 200 цистерни Vitol с най-различни продукти плават към морето всяка минута. Оборотът на Vitol през 2018 г. възлиза на 231 милиарда долара, а компанията пази в тайна данните си за печалба.

3. IKEA започва своята история през 1943 г., търгувайки с каталожни артикули. Днес бизнесът е повече от успешен: компанията има 208 хиляди служители и 422 магазина за мебели по целия свят. Собственикът на IKEA беше многократно помолен да направи публична финансовата информация на компанията и да привлече инвеститори за растеж, но това винаги беше последвано от отказ. Ингвар Кампрад смята, че компанията няма нужда да става зависима от финансови институции.

4. В своята 150-годишна история Cargill се превърна в най-голямата частна компания в Съединените щати. Основата на този бизнес е продажбата на зърно, а днес тя се добавя към търговията с метали, логистика, производство на месо и много други. Собствениците – два семейни кланове – бяха многократно критикувани за увреждане на околната среда и за неспазване на човешките права в бизнеса им.

5. Huawei е най-големият частен бизнес в Китай и 15-то най-голямо по приходи държавно предприятие за 2019 година. Компанията е основана през1987 година от бивш военен. По онова време организацията се занимава с препродажба на телефонно оборудване; началният капитал беше минимален за регистрация: около 5 хиляди долара. В края на 90-те години на миналия век Huawei навлиза на пазарите на други страни. Днес компанията е мултинационален гигант в малката електроника и комуникационна индустрия. Нейното ръководство, както и през първите години от съществуването й, не планира да извежда организацията на фондовата борса, тъй като това ще навреди на дългосрочните бизнес планове.

6. Kingston Technology е един от водещите производители на карти памет. Основният му конкурент, ADATA Technology Corporation, има пазарен дял от едва 4,8%, докато за Kingston Technology тази цифра достига 68,5%. Компанията има четири производствени мощности наведнъж: две в Китай и по едно в Съединените щати и Тайван. Основателите на този бизнес, инженерите Джон Ту и Дейвид Сън, виждат благоприличието на служителите като основа на успеха.

А как смятате, какво показва желанието на собствениците да приключат финансовите отчети на своите предприятия?