Речник на участниците в проекта/Сертифициране на двигатели

Предлагаме на Вашето внимание нова рубрика – „Речник на участниците в проекта“.

В този раздел ще дадем определения на основните термини, свързани с областта на нашата дейност, ще се опитаме да отговорим на всички Ваши въпроси и при необходимост да обсъдим всичко в коментарите.

Днес ще разгледаме понятието „Сертифициране на електродвигатели“.

Сертифицирането на електродвигатели не се различава от всяко друго сертифициране на продукти.

Сертифицирането на продукти е потвърждаване на характеристиките на продуктите според изискванията за техническите стандарти. Процедурата се извършва от акредитиран орган, имащ право на сертифициране. Списъкът на продуктите, подлежащи на сертифициране, е даден в „Постановление на правителството на Руската федерация (РФ) №982“. Основният документ, регулиращ дейността по сертифициране, е Федералният закон на Руската федерация „За техническа регулация №184“.

Задължителното сертифициране е една от точките за потвърждаване за съответствие.

Понятието „потвърждаване за съответствие“ е въведено от международната организация по стандартизация (ИСО) и се определя като процедура, в резултат на която може да се предостави становище, даващо увереност, че даден продукт (процес, услуга) отговаря на техническите регламенти, документите за стандартизация и условията на договора.

Потвърждаването за съответствие в Руската федерация, като държава – членка на Митническия съюз (МС), може да бъде задължително или доброволно.

Задължителното потвърждаване за съответствие се извършва в следните форми:

– задължително сертифициране;
– приемане на декларация за съответствие (наричана по-долу „деклариране“).

Процедурата за прилагане на формите за задължително потвърждаване за съответствие е установена от Федералния закон „За техническа регулация №184“.

„Сертифициране“ и „деклариране“ – как са създадени формулярите за потвърждаване за съответствие в Европейския съюз. В зависимост от степента на потенциална опасност на продукта, се използва съответният формуляр за сертифициране: за групите най-опасни стоки има задължителна оценка за съответствие на акредитираните сертифициращи органи; за по-малко опасните продукти може да се приложи декларация за безопасност на продукта от производителя (представител на производителя) или продавача.

Разликата между двата формуляра е степента на отговорност на заявителя и сертифициращите органи. При сертифициране на продукти, сертифициращият орган съставя документ и отговаря за него, а в другия случай заявителят сам поема отговорност за декларацията за съответствие въз основа на тестовете на продуктите. Сертифициращият орган регистрира само документа, отговорността за информацията, предоставена в декларацията, е на декларатора.

Доброволното сертифициране се извършва по доброволно желание. Много производители и вносители преминават сертифицирането с цел повишаване на конкурентоспособността на продуктите и лоялността към потребителите.

Има три вида документи за потвърждаване за съответствието:

– задължителен сертификат за съответствие;
– декларация за съответствие (задължителна);
– доброволен сертификат за съответствие.

При сертифициране или деклариране за съответствие на продуктите се използват различни схеми за сертифициране/деклариране, установени в системите за оценка на съответствието за еднородни продукти, като се вземат предвид спецификите на продукта. Заявителят избира конкретната схема, като взема предвид особеностите на производството на продуктите.

При сертифициране или деклариране на различни продукти се използват схеми на различни системи.

Да разгледаме схемите, които отговарят на изискванията на Техническия регламент на Митническия съюз (ТР МС). За сертифициране на продукти се използват обозначените схеми 1с – 9с, за деклариране – схемите 1д – 6д.

Самите схеми за сертифициране представляват последователен набор от дейности за потвърждаване за съответствието на продуктите с техническите регламенти. Те се различават по вида на заявения тест, наличието или отсъствието на задължителен производствен одит, необходимостта от инспекционен контрол и приложение. Изборът на схемата зависи от особеностите на производството на продукти, обема на производството и други фактори.

За всеки вид продукт има технически регламенти, които посочват схемите за сертифициране, необходими за конкретния продукт. Като пример нека дадем TР МС 004 „За безопасност на оборудването с ниско напрежение“, в който са посочени не всички, а само някои от горните схеми за сертифициране и деклариране, а именно:
схеми 1с, 3с, 4с по отношение на сертифицирането на продуктите и схеми 1д, 2д, 3д, 4д, 6д – за деклариране на съответствие.

Да разгледаме следните схеми за сертифициране:

– Схема 1с: за производители на серийни продукти; задължителни са тестовете в акредитирана лаборатория и анализ на състоянието на производството; периодични тестове;
– Схема 3с: за производители и доставчици (включително чуждестранни) на партиди продукти; задължително е тестването на продуктите, без проверка на производството и допълнителни периодични тестове;
– Схема 4с: същата като 3с, но за единичен продукт.

И съответно схемите за деклариране:

– Схема 1д: за производители на серийни продукти, извършват сами тестовете, включително и контрола на производството;
– Схема 2д: за производители и доставчици на партиди продукти, извършват сами тестовете, без контрол на производството;
– Схема 3д: за производители на серийни продукти, тестовете се извършват от акредитирана лаборатория, но производственият контрол се извършва самостоятелно;
– Схема 4д: за производители и доставчици на партиди продукти, тестовете се извършват от акредитирана лаборатория без контрол на производството;
– Схема 6д: за производителите на серийни продукти с много модификации, се изисква сертификат за управление на качеството, тестовете се извършват от акредитирана лаборатория, но производственият контрол се извършва самостоятелно.

На територията на ЕИС (Евразийски икономически съюз) за схемите за сертифициране са важни 2 документа и деклариране: решението на комисията на МС №621 „Относно регламента за прилагане на стандартните схеми за оценка (потвърждаване) за съответствие с изискванията на техническите регламенти на Митническия съюз“ от 7 април 2011 г. и решението на Съвета на ЕИО от 18 април 2018 г. година N 44 „За стандартните схеми за оценка на съответствието“.

Можете да се запознаете с всички схеми за сертифициране и деклариране, като разгледате тези документи.

Що се отнася до сертифицирането на електродвигатели, гореспоменатите технически регламенти представляват интерес за разглеждане – TР МС 004 „За безопасност на оборудването с ниско напрежение“ и TР МС 020 „За електромагнитната съвместимост на техническите средства“.

Трябва да се каже, че не винаги се изисква сертифициране. Когато няма нужда от него, е нормално да се получи писмо с отказ от акредитиран сертифициращ орган, както направи компанията „Совэлмаш“. Като пример е решението за сертифициране на двигателя DAT-100L6, което може да се види на връзката: https://sovelmash.ru/upload/documents/ДАТ-100L6%20Отказное%20решение%20по%20ТР%20ТС%20004,%20020_2020.pdf

Съгласно настоящото решение не се изискват сертифициране и деклариране. Следователно, двигатели от този тип могат да се продават на територията на МС без никакви ограничения.

Подробна информация за потвърждаване за съответствие на продуктите и услугите и по-специално за потвърждаване за съответствие и сертифициране на електродвигатели може да намерите в следните документи:

– Постановление на правителството на РФ №982;
– Федерален закон „За техническа регулация №184“. от 27 декември 2002 г. N 184-ФЗ;
– Технически регламент на Митническия съюз TР МС 004/2011 „За безопасност на оборудването с ниско напрежение“;
–Технически регламент на Митническия съюз ТР МС 020/2011 „За електромагнитната съвместимост на техническото оборудване“.